Празник е. Развяваш знамената, грижливо изпълняваш традициите, завещани от предците ти, изпълваш се с тиха гордост, уважение към миналото и самоуважение към самия себе си, визирайки се като наследник на въпросното минало. Жалък си.

Националната гордост е нелогична, дори грозна, а патриотизмът е маска, зад която се крие несигурността и безсмислеността на средния националист. Лъжа. Тоалетна хартия с лицето на Левски. Нека обясня...

Казваш, даже крещиш: "Гордея се, че съм българин". И от какво се гордееш всъщност? История? Култура? Природа? Сигурно съм чел хиляди есета и съм гледал стотици клипове от типа на "Горд съм, че съм българин, защото "Одрин падна" ". И ти ли превзе Одрин? Ти ли разшири България, та да стига до 3 морета? Ти ли написа азбуката? Ти ли я подобри? Не...ти си плюнка на тротоара. Изплюха те, сега бавно съхнеш и ще изчезнеш, сякаш не те е имало. Нямаш право да се гордееш с неща, извършени от някого друг, някъде другаде, в епоха, която няма нищо общо с теб. Празният човек е явен патриот. Жалкият човек се определя първо със своята националност... няма нищо друго в него. Това е единственото, с което може да се почувства достоен, добър, ценен. Жалък, безсмислено гневен скинар, политик "националист" или просто типа "ракийка и салатка". И ти, както и останалите, се криеш зад знамето като зад стена, стискаш здраво очите си, пееш химна и си сляп и глух за собствената си същност, за празнотата и смъртта, лъхаща от теб. А гордостта ти е обида. И преди да кажеш, че си наследник на Левски, Ботев, Караджата или когото там си избереш- не, не си. Не носиш духа им, идеите им, мисията им...в повечето случаи дори не си запознат с тези неща. Носиш само мъничка частица от генетичния им материал(може би). Малко от кръвта им. А повярвай ми, кръвта има смисъл само когато е пролята. Генетичният материал не те прави техен наследник, не те обвързва с тях. Животът трябва да пише с кръв на празния ти лист, "съдбата" трябва да пререже клепачите ти, та за пръв път да прогледнеш....Тогава и само тогава....може би щеше да заприличаш на тях. Тогава можеш да се чувстваш доволен от себе си, че си  мъничко като идолите си. Но не можеш да се гордееш с техните постижения, не можеш да си приписваш заслугата за тях...Ботев и Левски са живели в онази стара воденица, умирайки от студ, само за да могат да продължат делото си. Ти ядеш, сереш и лягаш да спиш на топло...за да можеш да повториш процеса утре. Нищо не те свързва с тях. Запази гордостта си за своите постижения. Ако нямаш- изгради ги. Ако не можеш- изгради себе си. Ако не можеш и това, не заслужваш да се чувстваш горд.
Нелепо е да се гордееш с природата. Можеш да й се наслаждаваш, но не можеш да се гордееш, че е тук. Не е тук благодарение на теб. Тук е въпреки теб. А и не се знае още колко ще издържи на поривите ни да я унищожим. Същото важи и за културата- не само, че не я развиваме, а масово я рушим с чалга и простотия(синоними, между другото).
Обичай родината си, щом искаш. Радвай се на историята, наслаждавай се на културата(макар че се съмнявам в тази част). Но запази гордостта си за постигнатото от теб, от близките ти, за събитията от собствения ти живот. 

Единствената причина да се гордееш, че си българин, е липсата на каквото и да е друго, с което да се гордееш. Криеш се от собствените си слабости, от чувствотото за непълноценност, бършейки мръсотията по себе си с имената и делата на личности, превъзхождащи те стотици хиляди пъти. Страхливец...

Весели празници

Приятно е да срещнеш мисъл , лишена от баласт .
Добре казано .
Самият аз никога не съм намирал опора в патриотизма , напротив , той ни опротивя още в казармата . За 2 години могат да те накарат да игнорираш административния смисъл на "България".
Ако ще споменаваме Левски обаче , редно е да се опитаме да прихванем от неговия мотив - българите . Иначе казано , хората .
Какво сме готови да направим за хората или природата ? Готови ли сме да пожертваме част от скромните си доходи , време , безвъзмездно ?!
Какво правим ? Или само си приказваме ...

Това е едно от малкото ценни неща, които съм прочел в блога напоследък. Съжалявам, че го открих толкова късно - то от простотии, цъфнали на Първа страница, човек пропуска хубавите статии и трябва да ги търси с лупа и полицейско куче.
Поздравления още веднъж към автора - напълно, 100% подкрепям казаното от теб.
Не се ограничавай само с този пост - можеш да пишеш и го правиш добре.
Продължавай в същия дух!

Ти ,Владо,така мислиш-СЕГА!
Имаш основания да мислиш така явно!Ти си решил да бъдеш себе си и не можеш да приемеш,че си част от историята на Вселената!Но ти-си!Твоята енергия,/защото всички сме енергийни същества/,е частица от общия огън на света и междугалактичните измерения,мило момче!Може да не си превзел Шипка,но прадедите ти,от които ти си взел кода за живота си в това измерение-СА!!!Не бъди толкова отдиференциран от всичко около теб!Ти си част от общото,колкото и да не ти се струва вероятно!!Вярно е,че всеки би трябвало да се докаже и направи нещо за спиралата на живота,но тази спирала съществува и помни хилядолетия...Ако ти,приемаш себе си като "плюнка",то тогава опитай да приемеш образа си първоначалния,който имаш от векове!Просто трябва да го откриеш и да продължиш свободен,обичащ и търсещ!
Вярвам,че психологията ще ти помогне много за откриването ти!
Поздрави!:))

Поздрави и на теб :)

Обикновено съм рязък. Ако нещо по-надолу те обиди, извини ме предварително.

Психологията помага. Но психологията, изчистена от рационализациите и всички идеи, които са там, недоказани, само за да ни карат да се чувстваме по-добре. Вярванията ти са нелогични, недоказуеми, но и топло одеало, което да те пази от студа на реалността. Илюзиите ти не могат да стоплят моя свят. Но благодаря за опита- сигурен съм, че намеренията ти са добри. Благодаря ти и за отделеното време, макар да не мисля, че ще ти хареса тук.

И ако трябва да се изразя като двайсетгодишен: Прадедите ми могат да си вземат кода за живота и да си го натикат в ексхумираните отверстия.

Благодаря и за останалите коментари.

това не би помогнало на професионализма и израстването ти!
Твоя свят може да се "разтвори" в света на Вселената...
Опитай все пак!
А що до изразяването ти като двайсетгодишен мисля,че трябва да внимаваш с енергията на думите!Тя има огромна сила и понякога рекушира...

Отново: абстрактните измишлъотини може да помагат на вас, може да ги виждате като абсолютна истина, но това са само вашите убеждения. Нямат нито сила, нито стойност за мен. Няма енергия в думите ви, ако предпочитате да се изразя така.

Уважавам мнението ти. Така съм възпитаван.
Но Владо е прав - идентифицирането с прадедите е фикция, също като понятието Родина. Няма такова нещо. Родината е удобно оправдание и средство за фиктивна гордост, когато няма с какво друго да се гордееш. Психологията няма място тук.Тя също е толкова абстрактна, както и гореспоменатото. Може и да съществуват някакви модели на поведение сред човеците, но като цяло, всеки човек си е отделна вселена и, ако психологията иска да бъде адекватна, трябва да има 7 милиарда учебника, по които студентите по психология да учат. А това, сам се сещаш, не е възможно.
Принадлежността към определен геном не би трябвало да те ограничава и затваря в клетки от илюзии. Най-малкото поради факта, че хората, вършили едно или друго, са живели в съвсем различни времена, възпитавани са били по съвършено различен начин и, най-общо казано, нямат почти никаква връзка с нас.
Историята трябва да е средство, от което да черпим мъдрост, идеи, да се учим да живеем в настоящето и да не повтаряме грешките от миналото, а не затвор, от който да не можем да се измъкнем.
Можем да уважаваме историята и героите си, но трябва да живеем със себе си и себеподобните в настоящето.
Още веднъж, поздрави към автора за невероятния постинг!

Поздрави за написаното!

Прав сте! Илюзиите не могат да стоплят ничий свят! Приятно ми е, че сте тук!

...дааа, тези невесели мисли ме тровят и мен от известно време насам. И добре си го казал. Но въпреки това аз се гордея (или по-право ХАРЕСВА МИ), че съм българин. Но не лежа на стара слава (това е патриотарство, лишено, според мен, от основание, като изключим светлата памет на определени личности) . Горд съм (или ми харесва) това, че колкото и да сме оскотели и обезумели ние, българите, все пак пазим малко повечко човещина от много други. За съжаление и тя се топи май-май. Поздрави!

Ние? Заедно ли я пазим? Всички ли я пазим? Всички ли имаме заслуга? Какво ни свързва? Какво ни разделя?

Не сме еднакви. Не сме заедно.

Поздрави и на теб.

пазим я, но не по градовете, ако трябва да съм честен докрай. Свързва ни езика и теглото - аз съм най-обикновен човек и когато отида някъде гледам да се срещна с обикновените хора. Не си падам по рекламираните забележителности, най-любимото ми заведение в живота е старата селска кръчма или пейката на улицата, където можеш да срещнеш истинския живот, ама най-истинския. Може да съм непоправим оптимист, но смятам че все още не сме съвсем оскотели и затворени в черупките на битието си. Но темата е дълга...

Думите са само средство. Същината е в това, което се крие зад тях. А тегло има достатъчно за всички.

Свързват ни като хора, не като българи.

А темата е безкрайна...

и с хора от други националности съм се срещал контактувал и контактувам, разбира се, но определено нещо липсва

Хм, изпуснал съм това.

Та предполагам зависи дали търсиш "българското", което в случая е бита, който споделяме, или общочовешкото. Ако разговорът е битов, няма как да се получи с човек от друга култура. Ако не е... няма да има този проблем.

защо гордост ли?
защото сме получили гени на талантлив народ, положил усилия и труд,
защото сме деца на родители положили усилия и труд
защото не сме се появили на празно място и зад нас са хилядите поколения, положили усилия и труд!
;-)))
Горд съм зашото съм Българин
и това ме кара всеки ден да се напрягам за да постигна повече!
_____________

китайците казват - стария опит дава уверенност, новите знания - спокойствие!
Та и - да горд съм че съм Българин,че съм получил добри гени, че съм получил добро образование, че имам постиженията си зад себе си, че се старая да се уча всеки ден !
И тази гордост/спокойствие/уверенност ми дава силата да започна нови неща.
Ако подходя малодушно, неуверенно и без гордост - неуспеха ми е предизвестен!
Ако не съм горд, ще съм като малките - самоуверенни и без покритие!